От къде да започна.. Първият ми допир с църквата е от може би 1976-77, когато прабаба ми решила на своя глава да ме кръсти в градската църква...от тогава имам и свидетелство за свето кръщене :)  Вечерта ме питали родителите ми къде сме ходили - а аз съм казал: "... там има много лампички.." с което съм издал фронта - веднага разбрали къде сме били :) явно съм имал предвид светещите полилеи в църквата .. на малко дете какво да му направи впечатление друго... Минаха години.. Дойде т.н. демокрация... По телевизиите почнаха да предават от време на време някоя църковна служба - какво стана, именно тези които бяха най-върлите противници на църквата - ами че те на първия ред - със свещ в ръка, тихи, смирени... а делата им все същите ..абе драги, като си толкова набожен и соц.системата ти е пречела да си такъв ..ами сега какво ти пречи - само изкривеното ти мислене и двуличната ти същност - да те видят хората че си и ти в черква влязъл ..  а после..после си си същият безродник, егоист и всичко друго но не и праведен човек - един средно интилигентен човек като се замисли вярвам дето се вика от обща култура ще каже 10-те Божи заповеди.. или поне ще загатне за посланието на всяка от тях... значи се знаят ..ами нека и по делата ти да личи че ги знаеш.. какво става на практика: на Бог се молиш, на дявола служиш.. ще кажете ама живота е такъв - суров... добре, ами поне Хора да сме ... хайде не светци, че е трудно, ... Нали така ? Да си призная - Библията не съм чел... Не съм горд с това, но мисля че това писание би ми било тежко и непонятно без да има кой (при мое и негово добро желание) да ми обяснява това онова и да отговаря на възникналите питанки...  Ще кажете ами при добро желание се обърни към някой от местните свещенници - едва ли ще ти откажат помощ... Да има такива свещенници - има...НО. Ето тук идва уговорката и моята раздвоеност.  Живеем в сравнително малки села, градове, държава... Всички се познаваме... Как да говоря с човек който освен расото няма нищо което да го свързва с църквата в очите на хората - за един се носи слух че продавал крадени икони, друг не става от масата, а го изнасят след като се свлече под нея, трети за да не изпусне "келепира" от опелото не допуска в близост друг свещенник и вдига скандал с него пред очите на опечалените роднини...странно, нали служат на една кауза, на един народ, на нас Българите ? Не, объркал съм се - служат най-вече на себе си (Вярно е че Българската православна църква е най-богатата институция в България, но тя пари не раздава - и от там започва част от проблема - отцеляването на духовните служители е оставено единствено и само в техните ръце-опела, кръщенета,свещи...толкова...ако си докараш нещо в повече от някъде - добре дошло - и тук изглежда се заформя връзката с бизнеса на всяка цена )  Сигурно има и дълбоко се надявам че има изключения и дано те да са болшинството от църковните служители.. За мой лош късмет аз рядко виждам такива.. Ще се надявам ...

Едно лято нямах си работа, намерих няколко съмишленика и тръгнахме с кола да обикаляме по манастирите български. Имаше няколко как да се изразя.. няколко основни различия, които се набиваха на очи:  Едната крайност-западналост и разруха-монасите се носят като духове-предполагам омерзени и озлобени (с право)-на всеки посетител-с поклонническа или туристическа цел се гледа като на враг-купувай, ако ще купуваш свещи и се махай поскоро;  2. Другата крайност-някакъв да го наречем лукс и строга организация... ето ще кажете - значи има и по добре организирани и работещи духовни средища -  да така е, но доколко това е в полза на обикновения мирянин ? Оказва се че тук той е персона нон грата - демек нежелан - от тази организация, тишина, комфорт и обслужване се ползват само пристигащите с лимузини и джипове добре обле4ени бизнесмени и каките им или пък тълпи метъли и рокери.. Това като го види човек, още повече като го преживее и му се засвидетелствува искренното безразличие или пък реална заплаха за кожата му .. ами той повече там не стъпва;  3. Изключения има винаги и слава Богу - Малки или бивши големи, но позападнали манастири, в които Вярата във всичко добро що движи света е още жива. Те нямат колкото другите, но имат Вяра.. И това без изключение си личи дори без да разговаряте с местен монах или монахиня. Биваш посрещнат със смирена  усмивка, добра дума и с внимание. Това не се забравя. Дори т.н. нецърковни хора, към които и аз се самоопределям се трогват от това... Виждаш хора които са се отдали на молитва за всички и всичко добро, за вас, за мен... започваш да разбираш, че манастирите не са туристически обект само.. т.е. те не за задължителни за посещение - който има потребност да заповяда, ако не - по-добре не пречете ..

Камери и фотоапарати-това се е превърнало в масова практика - българан влиза и почва да снима.. нещо подобно на тегленете на файлове от интернет - трябва нетрябва - теглим - нали сме си платили таксата ..От друга страна - ами нали една от най-важните цели на едно пътуване, екскурзия и т.н. е събирането на спомени - в Лувъра никой от охраната няма да ти направи проблем да се снимаш до картина - стига да не е нещо свръх детайлно, с телеобективи и стативи... Сега какво става - давай пари, ще го минем за кръщене пък ти си снимай - важното е да има в касичката влязло.... Би следвало да се приложат единни правила за всички църковни обекти - в дворовете , до сградите, природата отвън, отвътре - снимай на воля и се радвай на живота :) а вътре в църквите, при стенописите - нито се снима , нито се свещи палят ... Като казах свещи... в гръцко от години си е забранено паленето на свещи около и пред стенописите.. има си места в предверията с изградени системи за отвеждане на дима, има си качествени-недимящи като комин свещи, има си специална синтетична течност за кандилата .... какъв е смисъла да се прави реставрация на стеописите при положение че замърсяващия фактор не се премахне или поне намали до минимум. Но тук опираме до главата - рибата нали от там се вмирисваше. Колкото и традиционна организация да е църквата ни, не мисля че новите технологии които са навсякъде трябва да се из4ерпват само да gsm-ите на монасите, всяка организация с куцащ мениджмънт е обречена на провал и затихващи функции...

И сега за тези които са имали търпението да стигнат до тук МОЯТ ПРИЗИВ:
Замислете се, като тръгнем на посещения както описах малко по-горе справедливо ни прави впечатление разрухата и забравата на църквите и манастирите...Нали ? Всеки го е учил по история и по литература - Това са т.н духовни средища благодарение на които ние все още може да се наречем БЪЛГАРИ и да говорим и пишем на този език...тези са местата съхранили през най-трудните години и векове онзи дух който е бил решаващ за възстановяването и подема на държавата ни от пепелта на разрухата... Който се е вглеждал някога в стенописи сигурно е забелязвал фигурите на т.н. ктитори или дарители, спонсори .. дали средства и дарове за нуждите на църквата... и щом са изписани то те са дали много .. а неписани са останали хилядите които са си отделили от залъка и кой с 1 монета, кой с пове4е, кой с труда си .. дали нещо за да можем ние сега да сме с вас на тази земя... И ние, аз включително си казваме - да - църквата не подържа имотите си - църквата ще се регулира и ще надживее това си положение - вярвам в това... и хората случайно попаднали в нея също ще бъдат отмити от нея - сигурно ще мине време, НО ние с вас трябва да дадем своето , да се отблагодарим. Трябва да възродим дарителството и всеки да даде.. помислете как се поддържа манастир само с средствата получени от продажбата на свещи... абсурд някакъв... Всеки както може - като на времето - и с пари, и с труд и дарове .... всичко ще е от полза - не е важно да е много, важното е да е от сърце дадено. Защото сме и трябва да си останем БЪЛГАРИ. Има мисъл една която много приляга за завършек на това мое писание - Дареното за храм дава покой..